На 20 януари в „Дом на Европа“ в София се проведе работна среща на тема „Европейска зелена сделка & индустриална стратегия“. Организатори бяха Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската камара на химическата промишленост, Българската минно-геоложка камара и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. Присъстваха български евродепутати и техни сътрудници. 

Ще ви кажа накратко – идеята за „Зелената сделка“ поначало е добра, но начинът, по който се прави, най-малко е спорен. Защо смятам така – вижте в моята реч на работната среща. 

Уважаеми присъстващи, 

Откакто съм в Европейския парламент, непрекъснато слушам за Зелената сделка и съм впечатлен от многобройните изказвания. Когато председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, я предложи, направи сравнение със стъпването на човек на Луната. Само че аз мисля, че тази малка стъпка на европейските бюрократи може, да доведе до голяма крачка към съсипването на милиони човешки съдби. 

От изказването на фон дер Лайен насам всички коментари за „Зелената сделка“ представляват единствено пожелания, като в една лоша коледна картичка. Обещава се всичко, но никой не знае конкретно как да го постигне.

Някой слага магарето пред каруцата. Предлагат се мерки, които гадаят какъв ще е икономическият ефект от т.нар. „справедлив преход“. Между другото, думата „справедлив“ е излишна. Логично е всяко едно предложение да бъде справедливо. Щом има нужда преходът да се нарича „справедлив“, това ме изпълва със съмнение. Този тип реторика силно ми напомня за партиен конгрес отпреди 1989 година. „Как смеете?!“, както казва малката Грета Тунберг. 

Сценарият на „Зелената сделка“ очевидно е написан от графоман без познания за драматургия, който няма никакви наблюдения вър¬ху реалния живот. И понеже подозирам кой е режисьорът, имам опасения, че жанрът, който клони към фантастика, е на път да се превърне в трагедия. Защо? 

Ето ви най-малко три причини.

Първата. За реализация на този „филм“ се обещават 1 трилион евро. Един от въпросите е откъде ще дойдат тези пари. Най-логичният отговор е – от данъците на милиони хора, които сме лишили от правото на труд. А и не само от техните... 

Втората причина – говори се за технологии, които все още не са в състояние да решат енергийните проблеми. Още повече, че ние не разполагаме с тях и означава, че ще се наложи да си ги купим. 

И трето – споменават се някакви инвеститори, за които никой нищо не знае. Нито сме ги виждали, нито сме ги чували. Тоест, става дума за предполагаеми инвеститори. Всъщност, това ми е основното притеснение в цялата „Зелена сделка“ - няма нищо конкретно и всичко е пожелателно. Въобще и по принцип! „Как смеете?!“, както казва Тунберг.

И понеже говорим за сделка, нека не се лъжем - в една нормална сделка двете страни трябва да бъдат равнопоставени. Иначе се нарича изнудване. 

Така наречената „Европейска зелена сделка“ се отнася само и единствено за Европейския съюз. Останалата немалка част от Европа няма да участва. Не само от Европа – останалата част от света няма да участва! 

Нивото на технологиите за производство на енергия от възобновяеми и алтернативни източници все още не може да задоволи дори нуждите на Европейския съюз. Поддръжниците на „Зелената сделка“ се държат като вдъхновени комсомолци, които вярват безрезервно, че след преквалификация могат да превърнат миньорите във висши администратори, IT-специалисти или прима-балерини на „Болшой театр“. Давам тези примери, защото в противен случай заплатите им ще бъдат намалени поне три пъти. „Как смеете?!“, както казва Грета. 

В заключение, искам да подчертая, че аз не съм против идеята за „Зелената сделка“. Не ми харесва обаче начинът, по който тя се прави. Защото смятам, че трябва да има разумни и конкретни решения за нейното осъществяване. Ще припомня, че ние, европейските депутати, сме избрани в Европейския парламент, за да решаваме проблемите на нашите избиратели, а не да им създаваме нови. 

Благодаря ви за вниманието!