При редките болести е възможно в някоя държава изобщо да няма болни, или те да са единици, каква е добавената стойност за това изискване? Не е ли по-разумно да се разгледат опциите за трансграничен достъп до определени лечения? Аз по-скоро съм склонен да подкрепя мерки, които намаляват максимално бюрокрацията, за да може леченията по-бързо да стигнат болните, на разумни цени.
Това заяви в свое изказване евродепутатът от ВМРО в ЕКР Андрей Слабаков.
Ето и цялото изказване на Слабаков:
Благодаря, господин председател,
Благодаря и на Комисията, че предоставя много нужна информация относно техния план да се справят с изключително големия проблем с редките болести и лекарствата сираци. Тъй като работих по доклада на Парламента относно Фармацевтичната стратегия знам много добре какъв е избрания подход. Имам доста резерви по него, но в случая ще се огранича до две основни теми.
На първо място съм много притеснен от изключително високите цени на леченията за редки болести. Разбира се, че всяка държава членка сама отговаря за ценообразуването, но в крайна сметка половин до 1 милион евро за някои лечения е просто непоносимо. От това, което ми е известно, възможните мерки ще намалят пазарната ексклузивност и ще задължат производителите на лекарства сираци да ги пуснат на пазара във всички 27 държави членки. Няма ли това да принуди компаниите да се оттеглят от Европейския пазар или да качат цените на лекарствата? Как възнамерява Комисията да предпази европейските пациенти от повишаване на цените?
Относно задължителното пускане на пазара във всички държави членки имам също въпрос. При все, че при редките болести е възможно в някоя държава изобщо да няма болни, или те да са единици, каква е добавената стойност за това изискване? Не е ли по-разумно да се разгледат опциите за трансграничен достъп до определени лечения? Аз по-скоро съм склонен да подкрепя мерки, които намаляват максимално бюрокрацията, за да може леченията по-бързо да стигнат болните, на разумни цени.
Видео от изказването вижте тук: