ТРАДИЦИОННИ ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ
Нека затворим очи и си представим една ширнала се, докъдето ни стига погледа равнина, изпълнена с узрели и натежали класове жито. И там, в центъра на тази перспектива, нека поставим едно дърво. Какво ни вдъхва това? Може би самота? Може би, утеха? Може би в него откриваме пристан, който може да ни подслони? А можете ли да си представите, че това дърво е изсъхнало? Тогава картината и чувствата, която тя ще ни навява, ще бъдат коренно различни, нали?
А, сега нека си представим диаметрално противоположното на това самотно дърво, а именно гъста гора. Какво ни навява тя? Може би сигурност? Могъщество? Устойчивост? Сигурна закрила и усещане, че нищо и никой не може да ни нарани?
Какво е общото между тези картини? Общото, дами и господа е животът! Коя от тях да изберем? Да живеем и умрем в самота или да изживеем един пъстър живот, изпълнен с подкрепа, уважение, толерантност и равенство? Мисля всеки ще избере втората картина – гората! Но не Ви ли се струва, че тази, така омайна гора е релевантна и илюстрира човешките, политико-икономически и законови отношения в Европейският съюз, в който всяка от държавите изпъква със своята уникалност и неповторимост на нейните граждани, порядки, култура, обществени отношения, история и законодателство?
Това, което обединява целия този набор от различия, са общочовешките и морални ценности, от които всеки един от нас се ръководи, а именно - свобода, равенство, толерантност, подкрепа и уважение. Никоя от тези ценности не би била приложима при едно самостоятелно съществуване. С тях, всеки един от нас е закърмен още от най-ранна възраст, в най-малката обществена единица – семейството. В него се раждаме, живеем и умираме.
За да бъде едно семейство устойчиво, е необходимо, в него да властват подкрепа и уважение, утвърдени в древни и неписани правила. Но също така е важно и поставяне на общи цели и полагане на общи усилия в постигането им. И както всеки един от нас полага усилия за добруването и просперитета на тази най-малка обществена единица, така и усилията на всеки един от нас, на всяка една държава спомагат за утвърждаването на Европейския съюз, независимо и въпреки собствените ни различия. А различията на хората в съюза и държавите които обитават, всъщност не са нещо лошо. Те допринасят за неговото богато културно, духовно и езиково многообразие, което несъмнено е само положителна основа за постигане на общите цели.
Дами и господа, всеки българин знае древната легенда за Хан Кубрат, владетел от рода Дуло, обединител на прабългарите и създател на Стара Велика България и завещанието към синовете му. На смъртния си одър Ханът наредил да донесат сноп стрели. Когато те били в сноп, никой от синовете му не успял да ги пречупи. Но когато разпръснали стрелите, много лесно се чупели една по една. Така Кубрат им завещал винаги да са заедно, за да са силни и непобедими, защото иначе поединично ще са слаби и всеки враг може да ги сломи. Този завет на Хан Кубрат за обединението е пряко имплициран в основата на българщината. Девизът на българите – „Съединението прави силата“ е в основата на нашият герб, изписан е върху фасадата на нашият законодателен орган – Народното събрание и битува в българското самосъзнание и определяне.
Но този девиз, уважаеми е не само български! Като юрист аз съм закърмена с идеите на Търновската конституция – първата българска конституция. Малко мои сънародници знаят, че тя е взаимствана от белгийската конституция. Белгия, чрез нейният девиз, чрез нейната столица, в която се намираме днес, е станала дом на европейските идеи и ценности, залегнали в основата на съществуването на Европейският съюз, а именно „Съединението прави силата“! Взаимстван от природата, приложен в най-малката обществена единица – семейството и доразвит на плоскостта на обществените отношения, този девиз и проектираните в него идеи за свобода, равенство, толерантност, подкрепа и уважение, са в основата на нашето съществуване.
„Съединението прави силата“!
Изготвил: Стойка Димитрова Димитрова
Република България, юрист
