Скъпи приятели, при организацията на срещата „Традиционни европейски семейни ценности“ прочетох и изслушах много от мненията на майките и младите семейства в България. И искам да ги споделя с вас. Започвам от изказването на Антоанета Колчакова-Точева, част от което тя имаше възможност да прочете в Европейския парламент.
Традиционни европейски семейни ценности
Светът, който ни заобикаля е така познат, а дните ни текат неспирно. Душите ни оживяват само по празници, свързани с близките и със семействата ни. В този ред на мисли се питаме какво е семейството. А то е „Ноев ковчег” в потока на живота, то е школа за здрави семейни добродетели на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие и смирение. Основано на брачния съюз между един мъж и една жена, семейството е силата на нашите народи и надежда за човечеството. То е най-градивната основа на всяка, позната в историята, цивилизация. Семейството е доказан стълб на свободата и ключа към развитие, просперитет и мир. То е също извора и люлката на нов живот, естествено убежище за децата ни, и първото училище, което създава ценностната система, необходима за благосъстоянието на децата и обществото. Семейството е истинската ни връзка с миналото и моста към бъдещето.
Откакто светът съществува, народи са били в състояние да преживеят множество бедствия, нашествия, глад, земетресения, епидемии, депресии, но те никога не са били в състояние да оцелеят при разпадане на семейството. Ето защо, без значение каква религия изповядва и в коя точка на света се намира, човечеството винаги има една важна роля – да създаде семейство, в което да продължи своя род и да възпитава поколенията в морални ценности. Ценностната система е едно от основните неща, които ни отличават от останалите живи същества. Друга основна функция на семейството е осигуряването на сигурност на своите членове, а също така и да възпита децата си. Семейството е първото училище, в което се усвоява езика, обичаите, нравите и традиците. Чрез примера на родителите децата изграждат своята личност, формират своя характер и ценностна система, научават се да възприемат околния свят с неговите добри и лоши страни. В семейството се пробуждат и започват да се разгръщат дремещите сили на личната душа; тук детето се научава да обича, да вярва и да се жертва; тук се поставят първите основи на неговия характер, тук се откриват в душата на детето главните източници на неговото щастие и нещастие, тук детето става малък човек, от когото впоследствие се развива велика личност или, може би, низък негодник. Здравото дете е силно свързано със структурата на семейството. В годините на израстването си, децата се нуждаят от емоционална и физическа близост със своите родители и особено с родителя от същия пол. Така те развиват здраво усещане за своя пол като мъж или жена. Определящо в развитието на децата е да наблюдават допълванетомежду половете при двамата родители. Липста на добър модел за подражание създава проблеми, особено за младите момчета. Половата увереност се изгражда в здрави цялостни семейства с емоционално стабилни взаимоотношения, запазен морал, и добър неразколебим пример от страна на родителите за качествата на двата пола.
В днешно време семействатаса изправени пред редица предизвикателства. Икономическата криза, безработицата, бедност, глобализацията, толерантността към еднополовите връзки и бракове са само част от нещата, които поставят в опасност съществуването на семейството и неговата ценностна система.
Една от сериозните заплахи за морала на семействата и обществото и по-специално на подрастващите са еднополовите връзки и бракове, които напоследък не само се толерират, но и даже рекламират. Живеем във време, в което се опитваме да се обърнем към природата и към природосъобразен начин на живот по отношение на хранене и обличане, взимат се мерки за подобряване на здравето на отделния индивид като напр. ограничаване на тютюнопушенето. Отнема му се правото да решава какво иска да прави със себе се, с цел неговото по-добро здраве. И в същото време еднополовите бракове и евентуалното им приемане като общоприет модел на обществото заплашват човешкия род като цяло на физическо изчезване. Толерира се модел на поведение с морала и начина на живот, което няма нищо общо и е в противоречие на природните закони. Основните потърпевши са подрастващите, които израствайки в едно такава заобикаляща ги среда, в която не знаят истинското значение на понятията „майка” и „баща”, развиват ценностна система, противоречаща на основни природни закони.
Естествено трябва да се намери баланс между свободата всеки да може да избира начина си на живот, от една страна и това, което е морална норма откакто светът съществува. Тук е ролята на политиците да намерят този баланс и да го осъществи за да гарантира освен свободите на гражданите и техните морални и човешки задължения.
Другата основна заплаха за семейството е неговото разделяне в чисто физически аспект. В епоха на глобализация, икономическа криза, безработица и бедност, семейните ценности лесно биват изместени от материалното благосъстояние и съществуване. Примерите, при които семействата са разделени заради материалното благосъстояние са хиляди. Майката е в Испания, бащата живее и работи в Италия, единият син учи в Англия, другия – в Германия, а най-малкият е в България при баба си. И това не е прецедент, а реално случващо се в наши дни – семейства, пръснати из целия свят в търсене на по-добро възнаграждение, на по-добро здравеопазване, и обучение… Семейства, разпръснати, общуващи само по телефона. И докато за възрастните, които са вече изградени характери, това не е толкова опасно , то за децата, които се изграждат като личности, в някои случаи това разделение може да се окаже пагубно. Могат да развият изкривена ценностна система с подменени идеали, стремежи, мечти, което погледнато в перспективата на времето води след себе си до упадък на морала на цялото общество. В тази връзка ще цитирам моята баба, която казва:”Вие имате все по големи къщи и все по-празни стаи”. Едва ли е предполагала колко голям смисъл има в това изречение. И нека всеки си зададе въпроса какво става с нашия дом, кой са нашите семейни ценности, къде изчезнаха домашно приготвената храна, разговорите около масата, радостта от споделянето, доверието. И нека не допускаме в нашият общ път в живота, любовта доверието и вниманието да се превърнат в предмети.
Тук е ролята на Европейския съюз в лицето на всяка една държава-член да създаде по-добри условия на труд и работна заплата, по-добро образование и достъпно здравоопазване за да се намали емиграцията по икономически причини. Тази емиграция е една от основните причини за разделенято на семействата и упадъка на семейните ценности.
Призовавам всички политици на международно, национално и на всички останали нива на управление да установят политика и прилагане на мерки за:
- създаване на удоволетворяващи и устойчиви бракове, в които се признава и защитава приноса, както на майката, така и на бащата в живота на техните деца
и
- насърчава ценностите и визията, необходими на младите хора да очакват с нетърпение брака и отглеждането на деца.
Антоанета Евтимова Колчакова-Точева