в. Форум медикус - Европейски план за борба с рака: Къде е България

10 Ноември, 2021 236

По инициатива на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и водещи специалисти в областта на онкологията от Българското онкологично научно дружество (БОНД), МЗ, Европейския парламент и фармацевтичната индустрия бе проведена конференция на тема "Обществени консултации по изготвянето на Национален антираков план 20212030 г.", във връзка с Европейския план за борба с рака. Създаването на Национален план за борба с рака е една от най-важните реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.Акцент бе убеждението, че България трябва да се присъедини към Европейския план за борба с рака, чрез който страната има уникалната възможност да преодолее липсите и недостатъците в своята онкологична помощ, да създаде работещи програми за скрининг и да постави на европейско ниво диагностиката и лечението на злокачествените заболявания. Този извод обедини участниците в конференцията, които приеха да има Меморандум за съвместни действия, който предстои да бъде подписан на следващ етап. Чрез него те се ангажират да приемат безусловно Европейскияплан за борба с рака, да продължават обществените консултации с всички останали заинтересовани страни, да приемат изготвен от експерти план за приложението и изпълнението на Европейския план в България в срокове, синхронизирани с времевата рамка, цитирана в приложението към европейския документ. През 2021 г. трябва да бъдат приети правилата за стартиране на скрининг за ранно откриване на рак на млечната жлеза, рак на маточната шийка, рак на простатната жлеза, с тенденция да бъдат включени и останалите подлежащи на сканиране локализации, според експертните препоръки.



Европейският план за борба с рака е политически ангажимент, поради което с въпроса се занимават не само изтъкнати лекари и здравни експерти, но и членове на ЕП. Целта е да се обърне тенденцията на непрекъснатото увеличаване на раковите заболявания. През 2020 г. 2,7 млн. души в ЕС са чули диагнозата рак, а други 1,3 млн. души са починали от болестта. Ето защо, ако не предприемем бързи и решителни действия сега, се очаква случаите на ракови заболявания да нараснат с 24% до 2035 г. Резултатът от всичко това ще бъде, че ракът ще стане водещата причина за смърт в ЕС, каза евродепутатът Андрей Слабаков,
зам.-координатор в Специалната комисия за борба с рака (ВЕСА) в ЕП. Той очерта основни елементи на европейския план: подобряване на ранното откриване на ракови заболявания; равен достъп до диагностика и лечение на ракови заболявания; подобряване на качеството на живот на болните от рак и преживелите заболяването. Слабаков добави, че Европейският план за борба с рака ще разполага с финансиране в размер на 4 млрд. евро, включително 1,25 млрд. евро от бъдещата програма "ЕС в подкрепа на здравето".



- Трябва да направим свой план за присъединяване към Европейския план за борба с рака. Нека се възползваме от това, че в ЕС вече има ясна, добре структурирана програма, с осигурени механизми за финансиране и да се интегрираме успешно във всеки от основните стълбове, каза проф. Асен Дудов, председател на БОНД, началник на Клиниката по медицинска онкология в "Аджибадем Сити клиник - УМБАЛ "Младост". -Трябва да оценим усилията си и да кажем къде сме неравностойни, за да може Европейският противораков план да стане действителност. Ние сме страна в неравностойно положение, което се изразява в недостатъчна апаратурна окомплектованост, в недостатъчна цифровизация на средата, в разбиранията за необходимостта от предпазване и скрининг, в лечението на онкологичните заболявания. Само заедно бихме могли да постигнем едно по-бързо присъединяване към Европа по отношение на европейския противораков план, защото това е последната възможност да дадем адекватно диагностициране, лечение и съществуване на онкологичните пациенти в нашата страна. Отдава ни се една наистина уникална възможност да имаме готов разработен от експерти план, който е подплатен и с финансов ресурс, каза проф. Дудов.



- Имаме реален шанс да се присъединим успешно към Европейския план, а до края на годината да имаме и първите резултати от адаптирането на българския национален анти-раков план, каза д-р Лидия Чорбанова, началник на кабинета на министъра на здравеопазването. - Може би за първи път всички - пациенти, изпълнителна власт, специалисти -ще се наредим от едната страна на борбата с рака. Това е сред най-важните реформи, които сме заложили за следващия програмен период, заяви д-р Чорбанова. Тя подчерта, че в плана има механизми, които засягат борбата с рака от превенцията му чрез здравно образование и насърчаване на здравословни навици у младите, до изграждане на нужната инфраструктура за по-достъпно лечение и палиативни грижи из цялата страна. Д-р Чорбанова увери, че до края на годината ще стартира съвместна инициатива на МЗ и МОН, заложена в Плана за възстановяване - въвеждане на час по здраве в училищата.



- Вече сме осъществили първите контакти, включително с пациентски организации на онкологично болни хора. Ще използваме трасираните контакти като база направо да започнем диалог в посока реализация на най-важното. В защита правата на пациентите вече работи и специално създадената структура в МЗ, включваме се и в антираковия план, като акцентът трябва да бъде върху превенцията и скрининга, каза д-р Цветолюба Генкова, ръководител на Дирекцията за правата на пациентите към МЗ.



Проф. Дудов представи основните стълбове на европейския план.



- Първият е превенцията и включва конкретни действия и контрол на рисковите фактори - тютюнопушене, консумация на алкохол, силно химизирани храни и др. В Европейския план се предвиждат например промени в акцизите на тези стоки, за които знаем, че дисциплинират много българина. Идеята е средствата от тези акцизи да отиват за здравеопазване, както е в САЩ, обясни проф. Дудов. - Вторият стълб са скрининговите програми чрез които да се осигури контрол върху таргетни групи за определени онкозаболявания. -За да има ефект скринингът, той трябва да бъде национална политика. Навременните високотехнологични диагностициране и лечение са третият стълб и са в основата на антираковия план. В това направление са дадени 97 млрд. евро в страните от ЕС само за 1 година. Четвъртият стълб включва качеството на живот и чрез грижите за онкопациентите, включително и в терминалните стадии на заболяванията. В тази сфера българската държава е голям длъжник на пациентите, тъй като палиативните грижи у нас са неразвити и дефицитни. Всички групи пациенти трябва да бъдат равнопоставени, а не да се разграничават - това би било геноцид, който съществува у нас в последните 20 години, каза още проф. Дудов.



Проф. Галина Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология в УСБАЛО в София, отбеляза, че във всеки стълб по плана са налице огромни дефицити, по които трябва да работим.



Д-р Антоанета Томова, началник на отделение в КОЦ в Пловдив, акцентира върху активната промоция на здравето, както предвижда и първият стълб: - Крайно време е да загърбим индивидуалностите, да подберем правилните партньори, да установим най-големите дисбаланси и дисфункции в системата, и да ги покажем на институциите. Само 6-те големи диагнози да обхванем поетапно - рак на шийката на матката, на гърдата, на дебелото черво, на простатата, на стомаха и белия дроб, ще сме направили революция в ранното диагностициране и лекуване, и това ще спаси животи. Реалистично е това да стане в близките 1-3 до 5 години, каза д-р Томова.



Проф. Дудов очерта и друг основен проблем за българската онкологична помощ - липсата на лекари и специалисти по здравни грижи на фона на растящите потребности.



Д-р Камен Недев, началник на дейност брахитерапия в " Аджибадем Сити клиник -УМБАЛ Младост", акцентира върху необходимостта да се промотира ваксинацията на момичетата, младите жени и момчетата срещу човешкия папилома вирус, която е пренебрегната: - България е на едно от последните места по ранно откриване на простатния карцином, оттам и резултатите от лечението са най-лошите в Европа, каза още д-р Недев.



Доц. Павел Бочев, началник на Клиниката по нуклеарна медицина в "Аджибадем Сити клиник - УМБАЛ "Младост", разказа за постигнатото през годините в ЕС по отношение на йонизиращата медицина и снабдяването с радиоизотопи. Работи се върху намаляване на дозите облъчващи вещества -въведени са мониториращи програми в лечебните заведения: - Добре е да говорим и за инвестиции в качество и човешки потенциал. Не бива да има деперсонализация на контакта с институциите, а диалог с конкретни хора, които да трасират изпълнението на идеите, каза д-р Бочев.



Експертите се обединиха около ключовата роля на пациентските организации за информирането на обществеността за ползата от скрининга, което да предхожда въвеждането на програмите у нас.
Стр. 6

Сподели: