www.dnevnik.bg - Еврорезолюция: Пари от ЕС не бива да отиват за държавни медии и пропаганда

26 Ноември, 2020 32

Стотици евродепутати критикуваха в сряда намесата на правителствата в публичната реклама и заявиха, че фондовете на ЕС не трябва да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда, пример за което са обществените медии в някои страни.

В резолюция на Европейския парламент която беше гласувана в сряда. (тук можете да видите проекта, а одобреният текст ще бъде публикуван по-късно тук), се призовава още Европейската комисия да включи в годишния си доклад за принципите на правовата държава оценка на прозрачността на собствеността върху медиите, както и на равнището на намеса в сектора от страна на правителствата и на частни лица..

Евродепутатите настояват опитите да се навреди на свободата и плурализма на медиите да бъдат разглеждани като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС.

Резолюцията е "относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите" и в пленарна зала гласуваха 696 депутати, от които 535 се обявиха "за", 54 - "против" и 89 се въздържаха. От българските евродепутати срещу текста гласуваха само двама - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО. Те са и единствените гласували "против" представители на групата на Европейските консерватори и реформисти, показва протоколът от поименното гласуване.

Фонд за атакувани със SLAPP


България не е поименно спомената в текста, но той описва много проблеми, характерни за българската медийна среда: политическите атаки срещу медиите и липсата на ефективна защита срещу тях, използването на дела за заглушаване и сплашване на разследващи журналисти (известни още като SLAPP), липсата на достатъчна прозрачност на медийната собственост, дискредитирането на журналисти от страна на представителите на управляващите, липсата на защита на журналистите.

В понеделник на дебата преди вота докладчикът по резолюцията - полският евродепутат Макдалена Адамович (ЕНП) призова по повод проблема със SLAPP да бъде създаден постоянен европейски фонд в подкрепа на независими журналисти и медии, атакувани с необосновано големи искове и скъпи съдебни разходи, само за да им се попречи да работят. Подобна финансова подкрепа може да накара злоупотребяващите политици, бизнесмени и компании да се откажат да прибягват до него. "Не можем да говорим, че няма достатъчно пари за защита на демокрацията, след като се дават толкова много пари за нейното подкопаване", заяви Адамович.

Мърейд Макгинес, еврокомисарят, отговарящ за финансовите услуги, припомни, че инициативата срещу SLAPP e работната програма на Европейската комисия за 2021 г. и че това е включено в плана за защита на демокрацията (European Democracy Action Plan), който комисията ще представи след седмица, на 2 декември.


Всяка от парламентарните групи има свои отделни докладчици, като от името на социалистите е Елена Йончева, а на либералите от "Обнови Европа" - Рамона Стругариу. И двете често критикуват корупцията по високите етажи на властта и атаките срещу критичните към правителството медии в България.

В началото на септември Йончева предложи да се създаде допълнителен механизъм за наблюдение на медиите отвъд Механизма за върховенство на закона, с който да се въведат стандарти и ако трябва, да се приемат законодателни европейски мерки. Малко по-късно тя организира конференция в София, в която участие взе заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по ценностите Вера Йоурова. На нея Йончева обяви, че до края на годината ще бъде приета резолюция, която ще определи стандартите за свобода на медиите в страните членки на Европейския съюз. Пред "Дневник", малко преди гласуването на документа, Йончева заяви, че се надява той да стане повод в България да бъде проведен широк дебат за състоянието на медиите и че резолюцията вече означава, че има европейски инструмент за справяне с проблемите.

Джамбазки и Слабаков са единствените български евродепутати, гласували

© Philippe BUISSIN, European Union 2020

Джамбазки и Слабаков са единствените български евродепутати, гласували "против".


Монополи, омраза, дезинформация


В приетата в сряда резолюция се казва, че "свободата на медиите се влошава през последните години", а кризата с COVID-19 изостря проблема, докато продължават "опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийната свобода и плурализъм". Документът описва състоянието, като на места ясно са посочени необходимите мерки, а на други някои се осъждат конкретни практики, без да се споменава за кои държави членки се отнасят.

Сред мотивите записани в доклада на резолюцията е посочено, че "монополизирането на медиите, словото на омразата и дезинформацията все по-често се използват като инструменти за засилване на социалната поляризация, която на свой ред се използва за политически цели".

"Крайната цел е насаждането на омраза към дадена група, идея или институция, така че това да се превърне в толкова чувствителен въпрос в обществото, че емоционалната реакция да придобие превес пред привързаността към правилата на демократичната държава, ръководена от принципите на върховенството на закона и правата на човека". Така става възможно печеленото на социална подкрепа за авторитарни правителства.

Еврокомисията да изготви мерки срещу използването на дела за натиск


В резолюцията е записано, че се осъжда "използването на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (бел. ред. Strategic Lawsuit Against Public Participation - SLAPP), за заглушаване или сплашване на разследващи журналисти и медии и за създаване на климат на страх във връзка с предоставянето на информация по определени теми". В тази връзка се призовава "настоятелно Комисията да изготви всеобхватно предложение за законодателен акт, с който в Европейския съюз да се установят минимални стандарти" срещу подобни практики.

Като част от мерките е записан призив към "всички държави членки да премахнат санкциите за клевета и дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато са налице твърдения за организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина". Според резолюцията "законодателството, свързано с клеветата и дискредитирането, действа разубеждаващо по отношение на евентуалното предоставяне на информация за корупция".

Еврорезолюция: Пари от ЕС не бива да отиват за държавни медии и пропаганда

© European Union 2020


Трябва да има мерки срещу конкретни държави


В документа е записано, че се осъждат "опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийните свобода и плурализъм и предупреждава за опитите за непрякото подчиняване на такива медии чрез финансово покровителство и осъжда по-специално опитите за контрол върху обществени медии". Освен това е изразено съжаление по повод на факта, че "в някои държави членки общественото радио- и телевизионно разпръскване се е превърнало в пример за проправителствена пропаганда, която често изключва опозицията и малцинствените групи от обществото или ги представя чрез оклеветяване, и дори в някои случаи подбужда към насилие". Затова и в документа се припомня "необходимостта да се гарантира финансовата независимост на частните пазарни оператори и условията за устойчивост на дейностите им, за да се избегне монополизирането на медиите"

"Припомня, че достъпът до информация и качествена журналистика е от първостепенно значение за демокрацията; подчертава липсата в някои държави членки на задължителен анализ на съдържанието на медиите, който би предоставил съпоставими публични данни относно балансираното присъствие на проправителствени и на опозиционни мнения по телевизията и радиото, особено по време на предизборни кампании", пише още в проекторезолюцията.

В нея е залегнало още наблюдението, че в някои държави "на практика съществуват политически мотивирани ограничения на информацията, като например отказ на достъп до данни от обществен интерес, използване на тактика на отлагане, неоправдано стесняване на обхвата на информацията, която е била поискана, забрана за журналистите да посещават обществени места, включително парламенти, ограничаване на възможностите на журналистите за провеждане на интервюта с политици и членове на правителства, както и избягване на даването на интервюта в медии, които не симпатизират на правителството, дори и в такива със значителен национален обхват".

Редакцията на вестник Malta Independent, в който работеще убитата разследваща журналистка Дафте Каруана Галиция.

© Joanna Demarco, European Union 2020

Редакцията на вестник Malta Independent, в който работеще убитата разследваща журналистка Дафте Каруана Галиция.


Защитата на журналистите: да има гореща телефонна линия


Няколко точки са посветени на политическите атаки срещу медиите и припомняне на задължението на държавите членки "да извършват своевременни, безпристрастни и ефективни разследвания на атаки, на които са били подложени журналисти, като заплахи, убийства, тормоз, сплашване и малтретиране, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията за прекратяване на заплахите и атаките срещу журналисти и други работещи в медиите, да гарантират, че извършителите се подвеждат под отговорност и че жертвите и техните семейства имат достъп до подходящи средства за правна защита", пише още в проекторезолюцията.

В резолюцията се призовава Комисията да създаде гореща линия на ЕС като механизъм за бързо реагиране за журналисти, които търсят защита, и да гарантира, че на тяхното положение се обръща подходящо внимание.

Европейски финансов фонд за медии


В документа е отправен призив към "държавите членки незабавно да въведат на равнището на ЕС и на национално равнище пакети за спешно възстановяване с цел защита на работните места и поминъка на журналистите и работещите в медиите, оказване на подкрепа на дружествата и финансиране на обществените медии в периода на кризата, причинена от COVID-19, при пълно зачитане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията".

В документа се цитират данни, че определени медии, и по-специално местни медийни платформи, са загубили цели 80% от своите приходи поради спада в рекламирането. "В контекста на пандемията европейските граждани се нуждаят от професионални, икономически стабилни и независими журналисти", пише още в документа. Затова в този контекст се отправя призив за създаването на постоянен Европейски фонд за журналистите в обхвата на следващия бюджет, който да предлага пряка финансова подкрепа за независимите журналисти и за лицата, работещи в медиите на свободна практика или като самостоятелно заети лица.

В резолюцията е подчертано, че финансирането следва да се управлява "от независими организации, за да се избегне всякаква намеса в процеса на вземане на редакционни решения, и че подкрепа следва да се предоставя само за онези публични и търговски медии, които са наистина независими и при които няма намеса от страна на правителство или други участниц". Според документа следва "да се обърне специално внимание на независимите стартиращи медийни предприятия, по-специално местни, в държавите членки, в които през последните години свободата на медиите се е влошила, концентрацията на собствеността върху медиите значително се е увеличила, а обществените медии са под заплаха от политическо влияние".



Сподели: